Сватбения ден е най- красивото и истинско нещо, което се случва в съзнателния живот на човек. Наред с веселието обаче, трябва да се погрижим и за организацията.
Традицията повелява сватбата да започне от дома на младоженеца. Там той облича своята сватбена премяна, изиграват се няколко кръшни български хора и се поема за дома на кръстника или както вече е популярно- кума.
Кума е този, който благославя младото семейство и ще му помага в трудни моменти, ще споделя неговите радости и ще предаде светото кръщение на поколението му.
Булката или още младоженката, е най- важната особа в този празничен ден, но за да достигне до нея, младоженеца ще се сблъсква с много „затворени врати”. Това е така нареченото откупуване, познато от дълги времена. Кумата влиза първа при булката, помага и да облече празничната рокля, дава и сватбения букет и поставя булото. Младоженката вече е готова да напусне дома си. Извежда я бащата и я предава на кума.
Еднакво важни са църковният и гражданският брак. В единия случай се заклевате във вярност пред Бог, а в другия- пред закона.
В ритуалната зала, където се извършва гражданския брак има един много важен момент, който не трябва да пропускате, а именно „настъпването”. Когато и двамата младоженци подпишат гражданския брак, този който пръв настъпи другия, ще командва и управлява къщата и семейното богатство.
Своето „да” казвате и пред Бог. В процеса на организиране на сватбата, хубаво е предварително да посетите църквата, в която ще се състои църковния брак и там, на място да уточните всички детайли и подробности. Ако е възможно направете няколко репетиции.
Цялата статия четете в брой 5, юли 2009г. |
|
|
